Галъп: Ако изборите бяха днес, ГЕРБ и ПП щяха да имат същите позиции, а БСП си остава пета
Ако изборите бяха през днешния ден, ГЕРБ и Политическа партия щяха да имат същите позиции, а Българска социалистическа партия си остава пета. Според проучването ГЕРБ-СДС биха получили 26,4% подкрепа, а ПП-ДБ 21,8 на 100. „ Възраждане “ и ДПС щяха да са със почти сходни позиции, съответно 14,9% и 14,5%. БСП остава на пето място с 9,7%. „ ИТН “ с 4,3%. Личи и „ Български напредък “ с 2%. Изводите са от постоянното ежемесечно без значение проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “, извършено посредством изявление „ лице в лице “ с таблети в интервала 29 юни - 9 юли измежду 809 пълнолетни българи.
Сред останалите партии и обединения личат „ Левицата “, Вътрешна македонска революционна организация и други Тепърва в спонтанни въпроси ще личи по-ясно и въздействието на политическа групировка на Иван Гешев.
Изрични въпроси демонстрират ниша от няколко % (което се удостоверява, да вземем за пример, и в данните за персоналното доверие), само че занапред ще се виждат резултатите от директното съревнование с останалите партии. Данните не са прогноза за избирателен резултат, а постоянен мониторинг. Сравненията кой печели и кой губи в електорален план от структурата между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ дават опция да се заключи, че ГЕРБ към този момент не демонстрира забележими вреди. Колкото до съотношението Политическа партия и Демократична България, то се резервира на равнище от към 3 към 1 декларативна поддръжка, съобщи БГНЕС.
Нежеланието за предварителни избори поддържа толерантността към държавното управление. То обаче стартира на процедура без нормалния за такива случаи заем на доверие. Като цяло равнищата на доверие в институциите на законодателната и изпълнителната власт се резервират обичайно ниски. Структурата на доверието в персони също остава без особена динамичност. В партийната ранглиста сякаш проличава отваряне на „ ножицата “ между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
След тримесечна работа доверието в Народното събрание е 15,3%, а недоверието – 77,1%. Правителството пък започва без нормалния стартов заем на доверие и след месец работа регистрира 16,6% доверие измежду пълнолетните българи и 69,7% съмнение. Подобен дял на публично доверие е в границите на нормата у нас, а сходно отношение към двете институции имаше и преди последните три динамични за политиката в страната години. Факт е обаче, че в изследователската процедура на организацията в последните десетилетия, всеки старт на ново държавно управление нормално води и до друг по големина скок в доверието към институцията. Този път, на процедура, подобен няма и данните са сходни с тези от последните месеци.
Очаквано, електоратите на партиите в ръководещото болшинство са по-благоразположени, както към държавното управление, по този начин и към Народното събрание. Привържениците на партиите от опозицията показват много по-сериозна сдържаност.
Хипотезата за оставка на държавното управление не събира необятна социална поддръжка – 36% от запитаните са съгласни, че настоящето държавно управление би трябвало да подаде оставка. Но пък и тези, които се опълчват на концепцията за оставка, не са доста повече – 39,1%. Една четвърт от пълнолетните българи не могат да преценяват. Българите като че ли още се двоумят в отношението си към ексцентричната за страната власт, само че са склонни да дадат късмет на мъчно образувалото се ново държавно управление – с известно облекчение, само че без забележим екстаз.
Потвърждение за това са записаните от „ Галъп интернешънъл болкан “ настройки по знака за нови предварителни парламентарни избори – 30,1% смятат, че те са нужни, само че близо една втора от запитаните у нас са на противоположното мнение. За 23,8% е мъчно да преценяват. Очаквано, отговорите на респондентите мощно се разграничават съгласно електоралните им желания. Най-остро за бърза промяна на властта се афишират последователите на „ Възраждане “.
Най-популярна политическа фигура в страната по този аршин остава Румен Радев, въпреки политическата обстановка в последните три години да заплаши позициите му. С по-видими равнища на доверие сега на общия декор е и Мария Габриел, като тя евентуално употребява и „ бонуса “ доверие, който еврокомисарският пост носи, а доверието на премиера Николай Денков като министър председател също не демонстрира нормалния за подобен пост рестарт и не надвишава равнищата от последните месеци на служебния премиер Гълъб Донев. Разбира се, идните месеци ще покажат на какви равнища ще се откри доверието в настоящия министър председател. По предписание отскок може да се чака в първите месеци, само че по-късно нормално идва ерозия.
Данните не трябва да се одобряват като ранглиста – въздействие оказват равнищата на известност, продължителността на политическата кариера, спецификата на заемания пост и така нататък
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено сред 29 юни и 9 юли 2023 година измежду 809 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е еднакъв на към 54 хиляди души.
Сред останалите партии и обединения личат „ Левицата “, Вътрешна македонска революционна организация и други Тепърва в спонтанни въпроси ще личи по-ясно и въздействието на политическа групировка на Иван Гешев.
Изрични въпроси демонстрират ниша от няколко % (което се удостоверява, да вземем за пример, и в данните за персоналното доверие), само че занапред ще се виждат резултатите от директното съревнование с останалите партии. Данните не са прогноза за избирателен резултат, а постоянен мониторинг. Сравненията кой печели и кой губи в електорален план от структурата между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ дават опция да се заключи, че ГЕРБ към този момент не демонстрира забележими вреди. Колкото до съотношението Политическа партия и Демократична България, то се резервира на равнище от към 3 към 1 декларативна поддръжка, съобщи БГНЕС.
Нежеланието за предварителни избори поддържа толерантността към държавното управление. То обаче стартира на процедура без нормалния за такива случаи заем на доверие. Като цяло равнищата на доверие в институциите на законодателната и изпълнителната власт се резервират обичайно ниски. Структурата на доверието в персони също остава без особена динамичност. В партийната ранглиста сякаш проличава отваряне на „ ножицата “ между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
След тримесечна работа доверието в Народното събрание е 15,3%, а недоверието – 77,1%. Правителството пък започва без нормалния стартов заем на доверие и след месец работа регистрира 16,6% доверие измежду пълнолетните българи и 69,7% съмнение. Подобен дял на публично доверие е в границите на нормата у нас, а сходно отношение към двете институции имаше и преди последните три динамични за политиката в страната години. Факт е обаче, че в изследователската процедура на организацията в последните десетилетия, всеки старт на ново държавно управление нормално води и до друг по големина скок в доверието към институцията. Този път, на процедура, подобен няма и данните са сходни с тези от последните месеци.
Очаквано, електоратите на партиите в ръководещото болшинство са по-благоразположени, както към държавното управление, по този начин и към Народното събрание. Привържениците на партиите от опозицията показват много по-сериозна сдържаност.
Хипотезата за оставка на държавното управление не събира необятна социална поддръжка – 36% от запитаните са съгласни, че настоящето държавно управление би трябвало да подаде оставка. Но пък и тези, които се опълчват на концепцията за оставка, не са доста повече – 39,1%. Една четвърт от пълнолетните българи не могат да преценяват. Българите като че ли още се двоумят в отношението си към ексцентричната за страната власт, само че са склонни да дадат късмет на мъчно образувалото се ново държавно управление – с известно облекчение, само че без забележим екстаз.
Потвърждение за това са записаните от „ Галъп интернешънъл болкан “ настройки по знака за нови предварителни парламентарни избори – 30,1% смятат, че те са нужни, само че близо една втора от запитаните у нас са на противоположното мнение. За 23,8% е мъчно да преценяват. Очаквано, отговорите на респондентите мощно се разграничават съгласно електоралните им желания. Най-остро за бърза промяна на властта се афишират последователите на „ Възраждане “.
Най-популярна политическа фигура в страната по този аршин остава Румен Радев, въпреки политическата обстановка в последните три години да заплаши позициите му. С по-видими равнища на доверие сега на общия декор е и Мария Габриел, като тя евентуално употребява и „ бонуса “ доверие, който еврокомисарският пост носи, а доверието на премиера Николай Денков като министър председател също не демонстрира нормалния за подобен пост рестарт и не надвишава равнищата от последните месеци на служебния премиер Гълъб Донев. Разбира се, идните месеци ще покажат на какви равнища ще се откри доверието в настоящия министър председател. По предписание отскок може да се чака в първите месеци, само че по-късно нормално идва ерозия.
Данните не трябва да се одобряват като ранглиста – въздействие оказват равнищата на известност, продължителността на политическата кариера, спецификата на заемания пост и така нататък
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено сред 29 юни и 9 юли 2023 година измежду 809 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е еднакъв на към 54 хиляди души.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ